Боли Ви кръстът, но причината може да не е само в кръста.

Имате напрежение във врата, но ограничението може да е свързано и с начина, по който се движат раменете, гръдният отдел или целият раменен пояс. Понякога една област започва да се движи по-малко, друга поема повече натоварване, мускулите компенсират и постепенно се появяват болка, скованост или усещане, че тялото вече не се движи толкова свободно.

Точно тези взаимовръзки са в основата на остеопатичния подход.

Това обаче не означава, че всяка болка има „скрита причина“ някъде другаде или че в тялото непременно има разместена структура, която трябва да бъде върната на място. Съвременното разбиране за мускулно-скелетната болка е значително по-сложно.

Остеопатията е най-разумно да се разглежда като форма на мануална терапия, която оценява движението, функцията на ставите, състоянието на мускулите и меките тъкани и начина, по който различните части на опорно-двигателния апарат работят заедно.

Остеопатия и взаимовръзките в човешкото движение

Човешкото тяло не се движи като сбор от напълно независими части.

Когато ходим например, в движението участват едновременно глезените, коленете, тазобедрените стави, тазът и гръбначният стълб. Ако движението в една от тези области е ограничено, организмът обикновено намира начин да компенсира.

Това е нормална способност на тялото и не всяка компенсация води до проблем.

Понякога обаче при продължително натоварване, травма, обездвижване или повтарящи се движения определена област може да започне да поема повече натоварване. Това може да бъде един от факторите, свързани с появата на болка или ограничена подвижност.

При човек с болка във врата например има смисъл да бъде оценено не само движението на шийния отдел, а и гръдният отдел, раменете и лопатките.

При болка в кръста могат да бъдат оценени тазът, тазобедрените стави и общият модел на движение.

Тук е важно едно уточнение: наличието на асиметрия или ограничена подвижност не означава автоматично, че това е причината за болката. Човешкото тяло по природа не е идеално симетрично и много хора имат различия в движението, без да изпитват никакви симптоми.

Затова остеопатичната оценка трябва да се разглежда в контекста на оплакванията, историята на пациента и общото функционално състояние.

Остеопатия и съвременното разбиране за болката

Една от най-важните промени в съвременната рехабилитация е начинът, по който се разбира болката.

Дълго време тя е била разглеждана почти изцяло като директен сигнал за увредена структура: ако има болка, значи някъде има механичен проблем.

Днес е известно, че особено при продължителните мускулно-скелетни оплаквания връзката между структурните промени и болката невинаги е толкова пряка.

В усещането за болка участват не само тъканите, но и нервната система, предишният опит с болка, физическата активност, сънят, стресът, страхът от определени движения и общото здравословно състояние.

Това не означава, че болката е въображаема или „само психологическа“.

Болката е реално усещане, което се създава от нервната система въз основа на информацията, която тя получава от тялото и средата.

Именно поради това една мануална процедура може да промени начина, по който човек усеща дадена област, без задължително да е настъпила голяма структурна промяна.

При някои хора след мануална терапия движението става по-свободно, чувствителността намалява и определени движения могат да бъдат извършвани с по-малко болка.

Това създава възможност човекът постепенно да се върне към нормална физическа активност.

Остеопатия: как протича оценката и процедурата

Добрата остеопатична процедура не трябва да започва директно с манипулация.

Първата стъпка е оценката.

Специалистът трябва да се запознае с основното оплакване, кога е започнало, как се променя, при кои движения се усилва или намалява и дали има предишни травми, операции или други заболявания.

След това може да бъде оценено движението на различни части на тялото.

Наблюдават се обхватът на движение на ставите, движенията на гръбначния стълб, мускулното напрежение, чувствителността на различни структури и качеството на определени функционални движения.

Може да се използва и палпация, тоест изследване с ръце.

Чрез нея специалистът оценява напрежението на мускулите, чувствителността на тъканите и движението на определени стави.

Палпацията обаче има ограничения и не трябва да се използва като самостоятелен метод за поставяне на диагноза.

След оценката могат да бъдат подбрани различни мануални техники.

Те могат да включват работа с меки тъкани, ставна мобилизация, разтягане, техники с активно участие на пациента и при определени случаи манипулации с кратък и контролиран импулс.

Остеопатията не означава задължително „пукане“ на стави.

При голяма част от процедурите движенията са плавни и постепенно дозирани.

Характерният звук, който понякога се чува при ставна манипулация, също не означава, че прешлен или друга структура е била „върната на място“. Този звук е свързан с физични промени вътре в ставата и сам по себе си не определя успеха на процедурата.

Остеопатия и възможните механизми на действие

Научното обяснение за ефекта на мануалната терапия се е променило значително през последните години.

По-старите модели често предполагат, че специалистът механично коригира неправилна позиция на дадена структура и именно това премахва болката.

Съвременното разбиране е по-нюансирано.

Кожата, мускулите, фасциите и ставите съдържат голям брой рецептори, които постоянно изпращат информация към нервната система.

Докосването, натискът и движението представляват силна сензорна стимулация.

Тази стимулация може временно да промени начина, по който нервната система обработва информацията от дадена област.

При някои хора това може да доведе до намаляване на чувствителността към болка, промяна в мускулния тонус и усещане за по-свободно движение.

Може да има и чисто механичен компонент.

Ако определена става е временно ограничена, контролираното движение може да подобри нейния обхват. Работата върху напрегнати мускули може да улесни движението и да намали усещането за скованост.

Тези ефекти обаче не трябва да се интерпретират като доказателство, че тялото е било „пренаредено“ или че една процедура е отстранила окончателно причината за проблема.

При хронични състояния устойчивото подобрение обикновено изисква и активно участие на пациента.

Остеопатия и научните доказателства: какво знаем и какво още не знаем

Научната оценка на остеопатията не е еднозначна.

Най-добре проучени са мануалните остеопатични техники при мускулно-скелетни оплаквания, особено при неспецифична болка в кръста.

При част от пациентите изследванията показват намаляване на болката и подобрение на функционалното състояние.

Това не означава, че остеопатията действа при всеки човек или че превъзхожда всички други методи.

Една от трудностите при изследването ѝ е, че остеопатията не представлява една строго стандартизирана процедура. Различните специалисти могат да използват различни комбинации от техники, различна продължителност на процедурите и различен брой посещения.

Освен това е трудно да бъде създадена напълно убедителна плацебо процедура при мануална терапия, тъй като пациентът усеща докосването и движението.

Затова резултатите от различните изследвания понякога се различават.

При болка в кръста мануалната терапия може да бъде част от комплексен подход, но при продължителни оплаквания обикновено не трябва да бъде единственият метод.

Движението, упражненията, възстановяването на сила и издръжливост и постепенното връщане към нормална активност имат важно място.

Подобен принцип важи и при болки във врата и раменете.

Продължителното стоене пред компютър, ограничената физическа активност и постоянното задържане на една и съща поза могат да бъдат свързани с напрежение и дискомфорт.

Тук също няма една универсална „правилна стойка“, която да предпазва от всички проблеми. По-важни са редовната промяна на позицията, движението и способността на тялото да понася различни натоварвания.

При определени видове главоболие, особено когато има изразен мускулно-скелетен компонент в областта на врата, мануалната терапия също може да бъде включена като част от по-широк подход.

Тя обаче не трябва да бъде представяна като универсално лечение на мигрена или на всяко главоболие.

При ново, внезапно или необичайно силно главоболие е необходима медицинска оценка.

Съществуват и области на остеопатията, за които доказателствата са значително по-слаби.

Това се отнася особено до твърденията, че чрез мануални техники могат директно да бъдат лекувани заболявания на вътрешните органи, имунната система, хормонални нарушения или сериозни неврологични заболявания.

Към момента няма достатъчно качествени доказателства, които да оправдават подобни широки твърдения.

Остеопатията не трябва да замества диагностиката или утвърденото лечение на системни заболявания.

Безопасността също зависи от правилния подбор на пациента и техниката.

Повечето леки мануални техники обикновено се понасят добре. След процедурата е възможно временно да има мускулна чувствителност, скованост или краткотрайно увеличаване на дискомфорта.

По-голямо внимание е необходимо при манипулационни техники, особено в областта на шията.

При скорошна сериозна травма, подозрение за фрактура, тежка остеопороза, инфекция, определени онкологични заболявания, значими неврологични симптоми или съдови рискове е необходима внимателна предварителна оценка.

Има и симптоми, при които мануалната терапия не трябва да бъде първата стъпка.

Такива са внезапна много силна болка, прогресираща мускулна слабост, нова загуба на чувствителност, нарушения в контрола на пикочния мехур или червата, висока температура в комбинация с болка, необяснима загуба на тегло, внезапни нарушения на зрението или говора и необичайно силно главоболие.

При подобни признаци приоритет е установяването на причината.

Остеопатията също не трябва да се противопоставя на физиотерапията или кинезитерапията.

В практиката между тези области има значително припокриване.

Мануалната терапия може да помогне за временно намаляване на болката или сковаността, а кинезитерапията и упражненията да използват този период за възстановяване на движение, сила и увереност.

Точно тази комбинация често е по-смислена от продължително разчитане само на пасивни процедури.

Няма и универсален брой остеопатични процедури.

Необходимостта от последващи посещения трябва да зависи от реакцията на конкретния човек и от това дали има реално функционално подобрение.

Добър показател не е само дали болката е намаляла, а дали човекът може да върти врата по-свободно, да ходи по-дълго, да се върне към работа или спорт и да извършва ежедневните си дейности с по-малко ограничение.

Ако след разумен период няма измерима промяна, подходът трябва да бъде преоценен.

В Balneo Medical & SPA Poseidon в Несебър остеопатията може да бъде разглеждана именно като част от по-широка рехабилитационна стратегия.

В зависимост от индивидуалното състояние тя може да бъде съчетана с кинезитерапия, физиотерапевтични методи, водни процедури и други подходи, когато това е подходящо.

Целта не е да се обещава „наместване“ на тялото или универсално решение на всяка болка, а да се оцени движението, да се намалят функционалните ограничения и да се подпомогне по-свободното връщане към нормална активност.

Всяка процедура се назначава след преглед от наш специалист. Прегледът е безплатен.